Връх Виденица

От село Буйново има пешеходен маршрут до връх Виденица.

Селото е на 1410м надморска височина, а връх Виденица, познат също с името Гьозтепе се издига на 1652м. Интересни факти за върха може да прочетете в статия на сайта www.zapadnirodopi.com – “Връх Виденица/ Гьозтепе”

Трудността

В началото маршрутът е лек и чак се чудиш, как такъв път може да те изкачи на връх. Но последните около 3 километра, започва катерене. Това изкачване ми се видя още по-тежко, защото вече бяхме си повървели около 6-7 км и в топлото обувките вече ми пречеха.

Последната част до върха е много стръмна.

Пътят към този връх не е много посещаван, особено през делничен ден.

На отиване пътят ни отне около 5 часа, защото направихме малко отклонение до скала наречена “Орфеево сърце”. Камъкът е голям и малко наподобява човешко сърце.

В тези пет часа включвам също и времето за снимки и почивки.

На слизане взехме разстоянието доста по-бързо, за около 3 часа.

Приложение, което имам на телефона показа, че сме изминали 30км. Дори и данните да са приблизителни, за мен това си е личен рекорд.

Денивелацията, която отчете е равна на 129 етажа.

Маркировката

Маркировката от селото е ясна, следваш колчетата оцветени в бяло и черно или наместа жълто и черно. Тук-там виждахме и маркировка по дървета и камъни в бяло и червено. Последната отсечка на изкачването, намерихме така, с тази маркивка в бяло и червено.

Панорамните гледки

Казва се, че от този връх виждаш хълмове в Гърция и дори при ясно време, много рано сутрин по изгрев, може да се види Бяло море.

Морето не го видяхме, защото ние стигнахме върха към 15:00 ч.

Какво се вижда от Виденица беше написано с химикал на един лист А4, поставен на табло горе на върха, но това не помогна да разберем ясно кое кое е. Разпознахме връх “Св. Илия” и площадката “Орлово око”. Видяхме и няколко от селата покрай, които минавахме предните дни: с. Ягодина, с. Борино и др.

На върха има пейки. От едната страна при пейката гледаща към “Орлово Око” духаше силен вятър и стоях облечена с яке. От другата страна при пейката, на която седиш с лице към Гърция, припичаше силно следобено слънце.

Водата

Чешми се появиха като започна стръмното, но след опита с липса на вода при качването до “Орлово око” сега бях подготвена.

Маршрутът минава край едно езеро, което има по-скоро вид на блато.

На информационно табло близо до взерото прочетохме, че някъде под върха имало и чешма с лечебна вода. Минахме покрай три чешми, едната от които – пресъхнала, не разбрахме коя от тях е лечебната.

Диви животни

Край блатното езеро табелата информираше, че в местността е възможно да видим диви животни.

След тази табела, през цялото време се прокрадваха мисли за диви глигани и мечки. Не си мислех за сладки катерички, зайчета, сърнички, а за глигани и мечки. 🙂

Поне десет пъти се чух на ум да повтарям: “Който го е страх от мечки, да не ходи в гората”.

Дивият свят ми е толкова непознат, че предизвиква тревожност.

В гората видяхме огромна птица, излетя из между дърветата. Предположихме, че може да е орел. Много беше впечатляваща, но не успях да снимам.

Заключение

В началото, докато все още с бодра крачка вървяхме по широкия колсрски път над село Буйново, си мислех: “Ей Ком-Емине, чакай ме идвам”. На връщане, вече въздишах: “Не е шега тази работа, “Ком-Емине” май не е лъжица за моята уста”.

Снимки от пътя до връх Виденица може да видите в галерията тук.

Още статии от това пътешествие:

Уж за три, четири дни, а стана седмица – из Родопите (част 1)

Село Крибул, едно живо село – из Родопите (част 2)

Село Ковачевица, където времето е спряло – из Родопите (част 3)

Град Доспат и язовира – из Родопите (част 4)

Адреналинови разходки – Дяволския мост и “Орлово око” – из Родопите (част 5)

Из Родопите (част 6) – до връх Виденица от село Буйново

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *