Къмпинг “Иза”

Къмпинг “Иза” се намира много близо до Торони, Ситония.

Предимства

“Иза” – място, където е доста по-малко вероятно да срещнете нашенци и сърби. Преобладават гърци и по-малко чужденци (словенци, румънци, немци и др.)

Къмпингът е много добре уреден. Парцелите за палатка са достатъчно просторни. както и в “Арменистис” за малка палатка и автомобил или голяма семейна палатка.

Алеите, които кръстосват къмпинга са широки и в централинте част асфлатирани. Следобед по тях ще видите много деца каращи колела, тротинетки и т.н.

В центъра на къмпинга има супер маркет. Всеки ден в него карат топли хлебчета. Разбира се има и ресторантче, а на плажа – бийч бар. По време на нашия престой барът не е шумял вечер.

Има интернет (при рецепцията), възможности за ток и хладилници. Баните и тоалетните се мият през няколко часа, хигиената е на високо ниво.

Впечатли ни наличието отделно помещение с маса и мивки, предназначение само за миене и рязане на хранителни продукти. Много е удобно да има такова място.

Плажът е до самия къмпинг. Мястото, на което ние разположихме палатката си беше буквално на по-малко от минута до морето и шумът на вълните ни будеше сутрин.

Недостатъци

Плажът е хубав, но точно в централната му част винаги има оставени чадъри и във водата недалеч паркирани моторни лодки на къмпингуващи. Ако се отклониш малко в ляво обаче, има един много спокоен участък, където може да се разположиш.

В най-далечния десен край, който не е част от къмпинга има бийч бар. През една от нощите от там се носеше музика до 3:00 сутринта. Макар разстоянието да е голямо, между бара и къмпинга няма преграда и звукът долетавяше безпрепятсван до нас.

Специфично за “Иза” е, че на всеки посетител дават чип зареден с по два душа на ден. Ако ти се наложи биха ти го дозаредили. В началото бях много силно възмутена от подобно ограничение на къпанията, но после установих, че ми стигна.

Течаща вода на мивките е неограничена. 😉

Парцелчето, където се разположихме беше оградено с млади дървета и техните корони не бяха достатъчно широки, за да правят сянка през целия ден. Точно на обяд напичаше доста. Тази част изглежда като разширяване на къмпинга, защото в центъра до магазина, сянката е много по-гъста, а дърветата стари.

Къмпинг без име, близо до Неа Парамос

Не зная имаше ли някакво име това малко къмпингче, но и да е имало не съм го забелязала, затова остава като – “Къмпинг без име” 🙂

На картата Влади видя красиви златни ивици пясък. Наблизо имаше един по-голям къмпинг. Там не отседнахме. Никак не ни допадна, защото беше до самия път. Продължихме малко, красивите плажни ивици наблизо, бяха завзети от множество бийч барове. Много се разочаровах.

Видяхме табела “Къмпинг” при едно отклонение и решихме да опитаме там дали ще ни приемат. Стори ни се уединено мястото, а плажът с великолепен пясък.

Мястото беше основно за каравани и бунгала. Палатките можеше да се разполагат в края на къмпинга, но близо до плажа.

Предимства

Пясъкът на плажа беше изключително фин като прашец. Сянката в къмпинга дебела през целия ден. Цената за настаняване символична.

Недостатъци

Имаше само външни душове, кабинки със студена вода (четири на брой за целия къмпинг). В тоалетната почти винаги беше мръсно и водата там се  пускаше само с един маркуч.

Мивката за миене на зъби и каквото и да е друго беше външна и без осветление. Добре,че си носех фенер.

Втория ден от нашия престой, пристигна група български младежи, които шумяха до късно през нощта. Понеже бяха подпийнали, трудно им обяснихме, че все пак е време, в което другите (ние) искат да спят.

Този къмпинг също имаше кафе със закуски сутрин.

През уикенда за еднодневно плажуване пристигнаха толкова много хора, че се почувствах като на български плаж, в голям курорт, по време на сезона.

Пешоходната ни разходка беше до Неа Парамос. Пеша, разстоянието не е малко, а пътят е неприятен, защото няма тротоари. Следващия път отидохме с кола.

Този малък къмпинг, ми даде идея до някъде, какво би могло да е дивото къмпингуване. Много ясно си дадох сметка, че държа на всяка цена да има чиста баня и тоалетна с течаща вода.

Къмпинг “Голд Бийч”

Къмпинг “Голд Бийч” се намира на Олимпийската ривиера. От дясно на плажа “Варико бийч” в далечината гледа Олимп.

Предимства на мястото

Планината Олимп е на около 10 километра и някой от дните, човек може да се разходи до там за разнообразие.

КъмпингКъмпингът е в непосредствена близост до плажа, на разстояние подобно като “Пицони” до плажа. Самият плаж е просторен и няма много хора.

Тоалетните и баните бяха реиновирани и много чисти.

Магазинчето на “Голд бийч” беше скромно заредено, затова пазарувахме от други места. До магагазинчето -ресторантче.

Цените за нощувка са евтини и позволяват икономичен престой.

Имаше възможност за безплатно използване на хладилник и  свободен интернет при рецепцията и бийч бара на къмпинга.

Пред къмпинга има детски люлки.

Недостатъци

Местата за палатки са ограничени. Хората почиват там повече на каравани и в бунгала. Някои от бунгалата бяха обновени и изглеждаха много добре.

Местата за палатка, които ние получихме не бяха в определени парцели. Почвата беше много твърда и трудно забихме колчетата на палатката. Сянката през следобедните периоди за около четири часа се губеше напълно и едната палатка я грееше доста слънце.

Вечер къмпингът ставаше много жив, но в отдалечеността на нашите палатки този шум утихваше. Шумът, с който нямаше какво да направим, беше кукуригането на един петел от съседния двор, съвсем близо  до нас и лаенето на кучетата, които бяха пазачи на къмпинга.

Плажът е с пясък, имаше и миди, но водата беше повечето дни мътна и с много водорасли. Не мога да твърдя, че винаги е така, но дори в деня, в който повърхността на морето беше като езеро, водата не беше с този кристален цвят, който сме виждали на места при Ситония.

Списък на посетени къмпинги – предимства и недостатъци на различните места (част 2)
Tagged on:         

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *