Виждам монета

Пътувам в маршрутка. В маршрутката често възникват ситуации предизвикващи размисъл 🙂

На пода до една от седалките блести от слънцето монета от една стотинка. Виждам я, но не я взимам. Може да е на някой, който седи наблизо. Не питам никого: “Ваша ли е?”

Част от ума ми коментира: “Какво толкова, това е само една стотинка, незначителна като стойност.”

Поглеждам през прозореца и забравям монетата.

След малко се качва мъж на средна възраст. Вижда стотинката, протяга се и я взима, знам защо. Стойността на лъскавата монета се крие във вярването, че човек не трябва да подминава късмета. Монетата е символ на късмета, който ни изпраща вселената.

Животът е поле посято с късмети

Продължавам да мисля.

В живота, късметът не е един, той не се изчерпва. Ситуациите, обаче много често се опират до това дали ще се протегнем да си вземем и ние от него или просто ще погледнем и отминем?

Животът е поле посято с възможности,  които подминаваме. Не протягаме ръка да вземем шанса, защото ни се струва, че не си заслужават усилието; или пък защото смятаме, че принадлежи на друг, но не питаме наистина ли е така; а в някои случаи защото се притесняваме какво ще кажат хората…

Много пъти виждаме “монета”, но избираме да я подминем. Вие правите ли го?

Помислете колко пъти сте отхвърляли предложения, възможности, шансове. Защо сте постъпили именно така, коя е била вътрешната причина?

От съжаление за пропуснатото няма смисъл. “Монети” по пътя ще продължат да изскачат, но дали ние ще бъдем активни при следваща среща с късмета или отново пасивно ще го подминем.

 

Още истории от маршрутката ако ви е интересно може да намерите в:

Колоритът на пътуването в маршрутка (част 1)

Колоритът на пътуването в маршрутка (част 2)

Делнично сутрешно – облози в маршрутката за силата на телефона

Късметът е за този, който се протегне да го вземе…
Tagged on:     

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *