Местата са като хората. Има хора, с които се разпознаваш. Срещате се за първи път, но сте от един вид и си приказвате естествено и си ставате близки без усилие.

С местата също е така. Някои те посрещат топло, домашно уютно. Други ти остават чужди. Тези другите ги обикаляш с уважение, както когато гостуваш в дома на човек, при който усешащ дистанция и я спазваш възпитано.

Три срещи с Торони

Торони – срещаме се за трети път. Отново имам същото чувство на отдалеченост, както и преди. Или аз не го допускам, или той не ме допуска, или е взаимно.

Първия път минахме като се прибирахме към вкъщи. На централния плаж спряхме за кратко. Постояхме и си тръгнахме. Тогава си казах: “Не е моето място”. Втория път му дадохме повече време, една дълга следобедна разходка по бреговата улица, но пак така: “Не е моето място”.

Третия път, това лято отседнахме в едни студия Торони, защото нямаше къде другаде. Късно решихме да правим резервации. Искахме някъде на Ситония, но достъпните места спрямо нашите искания бяха свършили. Имаше възможност само за Торони и приехме.

Познати и непознати

Първата сутрин след като пристигнахме си направих разходка. Ходейки си мислех, че местата са като хората.

Нравът на Торони например ми остава непознат. Стои една невидима преграда по между ни, която пречи да се сближим и да усетя уют и топлина.

Аспровалта си я познах при първата разходка. За някои места просто ми трябва повече време. Има и такива, с които не намирам допирна точка, причина, вдъхновение да поискам да се върна отново.

В Торони останахме три нощувки, но аз предпочитах пътуванията през деня до други плажчета, които знам, че харесвам.

Плажът Тристиника се намира на пет минути с кола от Торони. Толкова е близо, пък различно.

На втория ден следобяд плажувахме там и усетих сякаш съм се прибрала на едно удобно домашно място.

Мястото е познато и от миналата година. Бяхме на палатка в къмпинг Иза, чиято плажна ивица е разположена именно там. Но чувството на познатост идваше от нещо по-фино, за което нямам точно обяснение.

Вечерта се разходихме в шумния, пълен с туристи, светлини, сергии Неос Мармарас. Там не бих отседнала, но обичам да го посещавам, да се докосна до лятната морска суета и после да се прибера някъде на тихо.

Любими места, до които се върнахме

На следващия ден посетихме две любими за нас плажчета и места на Ситония. Плажовете на Сикхия и Сарти.

Сарти ни посрещна топло. Привечер се разходихме из селцето. Там си бяха всички познати магазинчета и кътчета – пицата на парче; царевицата на жар при бабата, с която си казваме “ефхаристо”; шоколадовата напитка; алеята покрай плажа; полащдчето; църквата, Атон, който гледа гордо от далечината…

Кратко е написаното за тази ваканция с престой в Торони, не опознах селцето достатъчно, за да споделя за него. Това, което ми предложи то, обаче беше един прелестен залез. За него благодаря от сърце. Снимки може да видите в галерията – “Бреговете на Ситония”.

Това лято предстоят още срещи с нови места, надявам се да са поводи за още разкази.

 

Среща с Торони – “Моето място ли е това?”
Tagged on:             

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *