За идеята на проекта “Четящите хора” може да прочетете тук.

Първа на среща за снимане и четене дойде Мария, носеше две книги. Избра да си почете “Притчите на Ошо”.  Да споделим в блога се спря на една история за две катерички, умиращ дзен учител и смисъла. На мен притчата ми съвпадна с нещо, върху което скоро бях мислила и написала в статията “За арогантните обобщения на глупостта: “това няма смисъл”

Из раздела “Любов”

Ако смъртта е грозна, това означава, че целият ти живот е бил прахосан. Смъртта би трябвало да е едно мирно приемане, едно любящо навлизане в непознатото, едно радостно „сбогом” на старите приятели, на стария свят. Не трябва да има никаква трагедия в нея.

Един Дзен Учител, Лин Чи, бил на смъртно легло. Хиляди негови ученици се събрали да чуят последната му проповед, но Лин Чи просто си лежал радостен, усмихвал се, но не казвал и една дума. Като видял, че ще умре, без да каже и една дума, един човек напомнил на Лин Чи – някакъв стар приятел, самият той бил Учител… Той не бил ученик на Лин Чи, ето защо моrьл да му каже:

– Лин Чи, да не би да си забравил, че трябва да кажеш последните си думи? Винаги съм твърдял, че паметта ти изневерява. Ти умираш… да не си забравил? Лин Чи рекъл:

– Просто слушай. – А на покрива две катерички тича- ли, пискали. – Колко е прекрасно – казал той и умрял.

За момент, когато казал „Колко е прекрасно`; настъпи- ла абсолютна тишина. Всеки си помислил, че ще каже нещо велико, но само две катерички се борели, пискали, тичали по покрива… А той се усмихнал и умрял. Но предал последното си послание: недей да правиш нещата малки и големи, тривиални и важни. Всичко е важно. 

“Притчите на Ошо”

Мария посвещава време на изучаване на “Притчите на Ошо”
Tagged on:         

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *