етикетите
Приказки

Мравка помагачка – приказка за етикетите, които си слагаме

Етикетите, титлите, определенията, с които се идентифицираме носят със себе си товара на специфични очаквания. Ангажиментът да се поместваш в тези етикети-рамки ограничава свободата и радостното съществуване.

Имало едно време две мравки…

Имало едно време две мравки и двете били работливи, защото това им е природа на мравките. Едната мравка обаче била щастлива и спокойна, другата напрегната и винаги се щурала с безпокойство насам-натам.

В уютна къщичка сред тревите, близо до мравуняка, живеели семейство калинки. Едни ден малкото дете калинче, запитало своя баща, голяма червена калинка със седем черни точки:

“Тате, защото тези мравки уж живеят еднакво, пък едната е доволна, а другата все напрегната и почти не се усмихва. Какво има едната повече от другата?”

Татко Калинка, се усмихнал, защото одобрявал този интерес на своето дете към околния свят и порядки.

“Ще ти разкажа” – отговорил таткото.

Мравката, която искала да бъде забелязана

“Преди време едната мравка се събудила с желание да бъде забелязана. Тя се родила като мравка работничка сред множество други, а много искала да е нещо повече. Мечтаела си останалите мравки работнички като я видят да възкликват с възхищение: “Ето я, тя е специална!”

След известно чудене какво да направи, за да постигне това измислила следното: нарекла себе си – мравка “Помагачка”.

На всички започнала да разказва за своята дейност и постижения. Подробно и неуморно споделяла как помага на другите мравки и мравуняка…Колкото повече познати и непознати ахкали, толкова повече мравката, обаче усещала, че трябва да работи по-усърдно, за да оправдае новопридобитата титлата “Помагачка”.

След време започнала да се събужда с напрегнати мисли какво да направи, за да не би някой да си каже, че вече не е добра “Помагачка”. Всяко утро отделяла време в планове как да отговори на очакванията на останалите.

Титлата “Помагачка”, която сама си поставила, започнала да захлупва радостта на мравката. “Помагачка” било звание, което ѝ носело повече напрежение, отколкото удовлетвореност.

Свободната мравка

Другата мравка следвала природата си – работела, но правела нещата без да се изтъква. Никой нищо не я наричал. Всяка сутрин тя ставала, за да свърши само толкова, колкото ще успее в зависимост от климатичните условия и другите неочаквани предизвикателства на деня.

Върху нейното малко мравешко телце не тежали изискванията на етикетите.

Тази мравка живеела свободна и това я правело щастлива.

Затова Калинке, едната мравка е радостна и усмихната, а другата винаги напрегната и се щура тревожно насам-натам.”

Ако ви е интересно да научите за природата на калинките и мравките може да намерите няколко любопитни факти тук:

за калинките

– за мравките

 

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.