Движа се из столичните улици. Ловувам за интересни неща, които ще видя и хвана в кадър. Понякога вървейки, като се разминавам с хората, чувам фрази, които повеждат след себе си композиция от мисли.

Незнам предисторията

Така се получи и днес.

Незнам предисторията, може бащата да е бил прав в своята строга и непоклатима позиция към детето:

” …казах! Без да ми разсъждаваш, край!”

Започнах да анализирам без да искам чутото.

Защо се казва на децата да не разсъждават? Защо се иска от тях да приемат нещата без обяснение?… Може пък да е имало обяснение, което детето да отказва да приеме, защото си има своя логика….

Родителят опитва да възпре тази логика със строгост, която не търпи възражения: “Спри да разсъждаваш!” Възражения обаче пак има: “но аз ще паркирам колелото…”

Таткото и детето ме подминават. Вече не чувам разговора, но продължавам да мисля.

Не искам да давам ъкъл за родителските подходи към децата.

Скоро се възмутих от един татко, който строго порица малкото си момиченце (3-4 годишна), че се глезела. После от близки разбрах, че бащата всъщност бил много грижовен. Разплаканото момиченце, наистина правело драматичен театър в присъствието на майката си и бащината строгост била съвсем основателна.

Та затова сега като чувам репликите “…казах! Без да ми разсъждаваш, край!” знам, че незнам предисторията, но се подхващат мисли…

“Спри да разсъждаваш” – свободата на лично мнение

“Спри да разсъждаваш”, е формула, която изразява пълно отхвърляне, на чуждото мнение. Да, може би таткото е бил ядосан, но колко пъти и ние ядосани на хората, с които общуваме сме склонни да извикаме: “Без да ми разсъждаваш!” Искаме да се наложим. Вярваме, че сме по-умните. Обмислили сме ситуацията и не сме склонни да променим мнението си.

Не съм привърженик на децата да се дава пълна свобода да правят каквото си искат. Няма да е безопасно за тях…

Мисля си обаче за фразата “Без да ми разсъждаваш, край” и нейното присъствието в живота ни. Колко често я изричаме на ум или на глас? Какво изразява тя?

Стимулираме ли себе си да разсъждаваме? Провокираме ли другите да се размислят? Позволяваме ли да се отвори поле за различно мнение?

Ако темата ви вълнува, може да ви хареса приказката на Джани Родари “Младият рак”.

“Без да ми разсъждаваш край…”- свободата на лично мнение

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *