След Синая потеглихме към Бран и замъка на граф Дракула.

Замъкът на граф Дракула в Бран

По пътя нашия гид ни разказваше легенди за живота на Влад Цепеш, наричан още граф Дракула. Във фолклорните истории той се описва като много жесток владетел. Методите на мъчение усвоил от живота си при турците, където бил изпратен като заложник от баща си.

От тези легенди, обаче не разбрах защо граф Дракула бил вампир.

Разгледахме самия замък минавайки от зала в зала без някой да ни води и обяснява.  Множеството туристи се бутаха насам-натам из помещенията и коридорите и четенето, където имаше пояснителни текстове, не беше удобно.

Сравнение между замъците в Синая (Пелеш и Пелишор) и този в Бран изобщо не може да се прави. Първите са богато декорирани и отвън и отвътре. Този в Бран е с бели стени, дървен под, семпъл, лишен от пищност и цвят.

Замъкът на граф Дракула, се издига на едно възвишение, оттам се открива хубава гледка на хълмове, пътища и селски къщи.

В залите впечатление ми направиха: библиотеката, залата за игри, банята, едни малки ниши до прозорците, където може да седнеш и да гледаш пейзажа. Интересно беше и едно тясно и с нисък таван стълбище, което вероятно е било тайно.

Пазарът със сувенири

Долу в подножието на замъка се намира пазар с всякакви сувенири: тениски с вампири, маски, мечове, чаши и т.н. (може да видите снимки от замъка и пазара – в галерията)

По-специфични за хапване са кухите козунаци. Имаше и мекици, които се предлагат с настърган кашкавал и майонеза.

Ние пробвахме конузаците, доста вкусни.

След отделеното време в Бран, като поехме към Брашов, гидът Влади каза, че в действителност няма исторически факти, които да сочат, че Влад цепеш – граф Дракула е обитавал този замък. Тоест, за да бъде мястото туристическа атракция, местните са поукрасили фактите.

Брашов – пешеходна разходка

Пристигнахме в Брашов следобяд към 16:30ч.

Настанихме се в хотела и тръгнахме на групова пешеходна разходка. От многото инпресии през деня, вече се бях поизморила, затова не слушах внимателно разказването, повече си снимах.

Градчето е приятно. Направи ми впечатление, че много си поддържат сградите. Чисто е и подредено. Минахме по няколко улици в центъра, на които имаше табели обозначаващи, че къщите са с културна ценност и заради това не могат да се събарят.

В полите на хълма над града има едно приятно паркче, което обходихме за малко, защото вече се свечеряваше. Гледката от там беше панорамна.  Виждаха се покривите на сградите на и кулите на цървките на Брашов. На върха на същия хълм се изкачва лифт, но и за него не остана време.

Влизах в Черната църква, защото се води важна забележителност.

Може да е забележителност, но на мен не ми се видя забележителна. Да голяма е сградата, да доста стара е, има си разни легенди, но…Разочаровах се от интериора на църквата. Изглеждаше ми студено и мрачно място. Липсваха цветове, топлина, душа.

Българско присъствие

На следващия ден, вече сами, влязохме друга църква – “Свети Николай” – правослвен храм от 14 век. В двора се намира и сградата на първото румънско училище.

В началото в него се пишело на кирилица. Това продължило до 1833, когато преминали към латинския език. Училището е използвано до 1941г. Днес то е музей.

В Брашов, Петър Берон създал “Рибния буквар”, но по тази интересна тема и още, за училището ви пропоръчвам да прочетете пътеписа: “Брашов– повече въпроси, отколкото отговори”.

В галерията може да видите снимки от Брашов и още малко информация за града.

На следващия ден имахме около три часа и пак походихме малко из центъра на града. Бих го определила като приятно място.

По обяд поехме към България. Останалите спирки, бяха само на бензиностанции. Пристигнахме на “Александър Невски” към 10:40 вечерта.

Бран и Брашов – последни спирки от екскурзията в Румъния
Tagged on:         

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *