В Карпатите

Рано сутринта потеглихме от Букурещ към Синая. Градчето се намира в полите на Kарпатите. По пътя екскурзоводът Влади ни разказваше.

Карпатите са планинска верига, която се простира в границите на седем държави: Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.

Румъния обхваща половината от площта на тази голяма планинска верига.

Пътят беше красив. Къщичките покрай които минавахме – в алпийски стил. На много от тях покривите са от ламарина, без керемиди. Според нашия гид това било заради обилните снеговалежи, да не се задържа снега. Интересно обаче, че такива къщи с ламаринени покриви видяхме и в по-равнинните част.

Синая се оформил като град около манастира Синая – православен манастир. Църковния комплес бил построен “през 16901695 г. от румънския благородник Михай Кантакузино след поклонническото му пътуване до манастира „Света Екатерина“ на Синайския полуостров и е назован по името на полуострова.” (bg.wikipedia)

Като навлязохме в града, пътят започна да се вие тесен и стръмен нагоре. Възхитих се на майсторството на шофьорите на автобуси, включително и на нашия.

Като слязохме от автобуса, пред нас се откриха заснежените върхове на Карпатите и пешеходният път, който щеше да ни отведе до замъците.

В Синая щяхме да видим замъкът Пелишор (превежда се като малкия Пелеш), замъка Пелеш и манастира Синая.

Пелишор – малкият Пелеш

Пелишор – малкият Пелеш

Минахме през една прекрасна гора. Тук-там покрай пътя имаше алпийски островръхи сгради, които се ползваха като хотели и заведения.

Малкият Пелеш е дворец, който видяхме само отвън, красива сграда.

За да си намеря подходящо осветление за снимка подходих към двореца отстрани, но там ме спря един охранител и каза на румънски, че не може да продължа. То и да не знаеш езика, като ти кажат, че не може, разбираш. От другата страна също, замъкът се охраняваше.

Днес дворецът Пелишор е музей, който може да се посети, но в деня когато ние бяхме там не работеше.

Бил е построен в стил модерн при румънския крал Карол I през 1899–1903 г. (bg.wikipedia)

Замъкът Пелеш

Замъкът Пелеш има великолепна фасада, кули, стенописи и градина с панорамна гледка. Впечатляващ е. Стаите са 160 на брой, всяка в различен стил. После разбрах, че имало и асансьор, но на място не ни го показаха. Построен е за десет години, като е имало прекъсване от две години, заради Освободителната война (1877-1879). Строежът на замъкът е завършен през 1883г.

В градините имаше няколко статуи, един малък фонтан, прекрасна панорамна гледка и много туристи.

Всеки се опитваше да се снима без да хваща други хора в кадър, трудна работа 🙂 . Комично малко – цялото туристичеко фотогравстване, но и аз не останах по-назад, включих се в целия цирк.

Опашката отвън е само началото на чакането

Вариантите за влизане за разглеждане на замъка са два. Може да се наредиш на една предълга опашка и да влезеш индивидуално или както в нашия случай, гидът купува предварително билет за всички и влизаме като група. Групите обаче не могат да гледат втория етаж, защото подът може да поддаде. Там се допускат само индивидуални посещения.

“No photos”

Ако искаш да снимаш, вътре в замъка, трябва да си платиш. Цената за снимане е колкото билет за още един човек (30 леи на посетител, средно това са 15 лв). Гидът Влади ни посъветва, ако решим да снимаме тайнчко с телефони, да е без светкавица и да е дискретно.

Това му дай на човека, забранен плод и гледай какво става.

Далеч от дискретно, повече от половината посетители и от нашата, и от другите групи щракаха с телефони и малки фотоапарати. От време на време се появяваше страж на замъка – румънска леля, която сериозно поглеждаше към нарушителите и казваше “no photos”. Такива стражи кръжаха сред тълпите разглеждащи във всяка зала.

В замъка имаше доста хора, отне ни около един час да минем през около 7-8 стаи. Преди нас имаше още групи и на места просто не се движехме, а изчаквахме. Изчакването според мен идваше и от това, че водачът на предната група разказваше доста повече неща за отделните помещения в замъка.

До сега не бях виждала такава пищност. В замъка има смес от много и различни стилове картини по стените и таваните; декорации по мебелите, вратите, огледалата, прозорците, килимите, дръжките на оръжията в оръжейната зала…няма как да се преразкаже, трябва да се види. В една от залите имаше три големи портрета на жени символично изобразяващи трите сезона. Зимата липсваше, защото тогава починало детето на Карол I и Елизабет и затова тя не искала този сезон. Картините ми харесаха. Поотделно и още много неща ми допаднаха, но всичко заедно ми се стори претрупано.

Помислих си “Цялото това изобилие на всякакви позлатени, блестящи, цветни орнаменти, вещи, килими, завеси и т.н. е интересно да се види, но ако трябва да обитаваш подобно място не е ли твърде уморително за сетивата?” Как ли са се чувствали обитателите на този дворец?

Обитателите – крале и кралици

Аз румънски незнам, румънците пък не са превели на английски или какъвто и да е различен език, официалния сайт на замъка Пелеш, но в него може да видите снимки на цялата династия обитатели на мястото.

Елизабет, Кармен Силва

Крал Карол I е построил замъка като лятна резиденция. Той бил женен за Елизабет фон Вид. Двамата имали само една дъщеря, Мария, която умира на три годишна възраст. След нея не се сдобиват с друг наследник, а кралица Елизабет намира утеха в изкуството. Под псевдонима Кармен Силва, тя оставя няколко заглавия, а в замъка ни показаха и картина нарисувана от нея.

Карол I оставя замъка на своя племенник, Фердинанд I. Според някои източници именно неговата съпруга Мария от Единбург има голям принос в обзавеждането на Пелишор, Малкия Пелеш.

Докато преминавахме от зала в зала, си помислих “Въпреки целия разкош, какво тъжно място”. Сега като се зачетох за живота на кралските особи, чувството се подсили.

При проверяването на фактите за замъка Пелеш, докато пишех тази статия, се потопих за малко в света на първите обитатели на замъка (Крал Карол I, съпругата му Елизабет, племенникът им Фердинанд I и непокорната му съпруга Мария от Единбург ). От прочетеното се затвърди моето усещане, че макар много пищен и богат дворецът и бил тъжно място. Място, където политиката, изискванията на нормите, липсата на искрена близост в отношенията са оставили една хладина, която може да се долови в пространството и днес.

Природата

Мястото за двореца не е избрано случайно. То е много спокойно, сред възхитителната природа и гледки, които се откриват.

Ако успееш да игнорираш мравуняка от пъплещи снимащи туристи, ще се докоснеш за миг до този едновременно величествен и омиротворяващ дух на върховете, горите, простора.

След замъците се отправихме към самия манастир Синая и после Бран, и Брашов.

Галерия със снимки от Синая може да намерите тук – Синая.

 

Синая в полите на Карпатите – замъци и крале
Tagged on:                             

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *