Какво значи да ти въври по вода?
През третия ден осмислях какво значи да ти върви по вода, но не в преносния смисъл, а в пряк.
Потеглихме към Мостар. Сред забележителностите на града е Старият мост, който присъства в списъка на Юнеско за културно наследство. Мостът минава над реката, която се движи през града – река Неретва. Той е бил разрушен по време на войната през 1993г. След близо 10 години реконструкция, отново е открит през 2004г.
По целия път до Мостар облаците, заплашително се сивееха и чернееха. Когато автобусът спря в града, вече валеше проливен дъжд.
Дъжд, не дъжд, дошли сме да гледаме моста и чаршията – Мостар
Слязохме от автобуса. Докато минавахме по тротоара до светофара за чаршията, с бясна скорост минаха две, три коли и ни поздравиха с баня. Мокри от горе до долу продължихме напред.
Заради проливния дъжд, при тази спирка в Мостар търсехме повече навесите на магазинчетата и друго много не видяхме. Улицата макар и мокра беше пълна с народ-туристи. Видях даже групичка, която се беше събрала на едно под козирка на заведение и гид им разказваше нещо. Ние минахме без разкази, този път и без много снимки.
Като наближи часът да се връщаме в автобуса, дъждът намаля и спря 🙂 Късмет?!
Втора спирка – Меджугорие
Леко изсъхнахме в автобуса, но ни чакаше ново изпитание.
В Меджугорие има статуя на Дева Мария. Поставена е там, защото на това място Богородица се била явила на шест местни деца през 1981 г. и чрез тях давала напътствия на местното население. Разказаха ни, че по време на гражданската война жителите много се молели на Девата да ги пази. Градът останал невредим.
Днес се смята, че Дева Мария се е явявала на още поклонници. По каменния път към върха на хълма на няколко места има мраморни паметници, на които са изобразени епизоди от житието на Богородица и Исус. Мраморните плочи са сложени, където поклонници били получили видения.
Пътят към основната статуя на Богородица вървеше стръмен, камънаци и кал. От валялия дъжд беше много хлъзгаво. Въпреки тези непредразполагащи условия, нагоре се тълпяха групички от вярващи и туристи. Някои повтаряха молитви на глас, докато се катереха. Дъждът леко росеше.
На слизане всички бяхме с по два сантиметра кал на обувките и кални следи чак до коленете.
Почистване
Близо до паркинга, където беше спрял автобуса имаше сергия със сувенири свързани с Девата. Продавачът много отзивчиво ни носеше кофа и шишета с вода, за да се измием. Гледката беше забавна – навсякъде, в локви, в тревата, народ приведен с кърпички и клечки се чисти. Кой каквото постигнал в посока почистване – това, качихме се пак в автобуса.
Третата спирка – Дервишкото теке в Благар при извора на река Буна
От местата посетени през този ден, това най-много ми хареса. В Благай се намира едно старо теке. Там суфите се събирали за практика. В информационната брошурка, която получихме на входа пише, че по принцип суфите живеели всеки на различно място и просто се срещали за обща практика. В това теке, обаче имало и мъже подобно на монаси, които живеели там.
Комплексът на текето е построен върху твърда скала в подножието на скален масив. Няколко пъти са се откъсвали големи късове от този масив и те са разрушавали части от сградите. В брошурата се казва, че многократно се е налагало текето да бъде възстановявано след подобни поражения (през първата половина на 17 в., през 1716 г., 1871 г., 1923 г., 1949 г., 1951 г., 1972 г. и 2011 г.)
Стаите в текето
В сградата има множество стаи: стая за общо пеене; помещение за лекции и беседи; турска баня – хамам; кухня; стая за усамотение; гостни помещения; място за приготвяне и пиене на кафе и чай.
При разглеждането преминах през едно малко помещение на втория етаж в едно мини коридорче с прозорец към извора, погледах и снимах.
Цветът на реката при извора е прекрасно синьо-зелен.
Междувременно се оказа, че същото малко помещение е молитвена стая за жените. Наредиха се четири жени на своите молитвени килимчета. Запълниха цялото пространство и не можеше да се премине. Останах заклещена в коридорчето с хубавата гледка. Почаках известно време. Накрая успях да се измъкна, но от цялата ситуация и сега ме досмешава.
В сградата на текето, жените както в някои православни действащи манастири, трябва да си сложат пола. Допълнителното беше и шал на главата.
Комплексът на Текето е ограден и си има входна такса. Това беше една от таксите, които не съжалих, че дадох.
Хубаво усещане за вода
Извън комплекса, мост отвежда до другия бряг на реката. Там са направени няколко заведения. Покрай тях се минава по пътека до самото изворче. Времето беше хладно, но си натопихме краката в извора на Буна, да се отморят. Това вече беше хубаво усещане за вода. След пороя в Мостар и калното пързаляне в Меджугорие се наслаждавахме на спокойствието на извора на реката.
От Сараево през Мостар, Меджугорие до Благай изминахме малко повече от 160км. На обратно още толкова. По пътя на връщане към Сараево спряхме на място, където имаше ансамбъл от каменни плочи наречени стечки. На тях бяха нарисувани релефно, символи и образи, които разказвали за бита на богомилите. Тези каменни блокове са намерени на различни места в околността и събрани на едно място.
Подобен ансамбъл от стечки гледахме и на следващия ден пред Националния музей в Сараево.
Последен ден
Прибирайки се към България последната ни туристическа дестинация беше Вишеград. Впечатляващ там стоеше мостът минаващ над река Дрина. Дълъг е 180м.
Освен с моста Вишеград е популярен с романа на Иво Андрич “Мостът на Дрина” и с направения от Емир Кустурица Андричград, посветен на гореспоменатия автор (Иво Андрич).
Андричград наричан също Каменград (защото камъкът е основния материал използван за изграждането на зданията и улиците) още повече ми приличаше на декор за филм.
Входна такса няма. В комплекса има кино, църква с камбани наредени отвън, заведения за хапване и двуетажни сгради, които не разбрах за какво служат.
Както и Дървенград, мястото не остави някакви особени впечатления в мен.
От Вишеград продължихме към България.
Още за пътуването до Босна и Херцеговина:
“Екскурзия до Босненските пирамиди и още малко – Ден 1 – Дървен град”
“Босненските пирамиди – пирамиди ли са? Не са ли? Ден 2 – пирамида на Слънцето”
“Обиколка на Сараево с местен екскурзовод – Ден 2 – продължение”
