Среща с Милан, местен екскурзовод
Късния следобед, след посещение на пирамидите, ни върнаха за кратък отдих в крайпътния хотел. След половин час почивка, отново заехме местата си в автобуса.
С нас щеше да пътува Милан, местен екскурзовод. Освен, че говореше много енергично, гласът му беше силен и през микрофона кънтеше оглушително на колоните около нас.
Обясняваше ни на босненски за местата покрай, които минавахме с автобуса. Украсяваше разказа си с разни шеги, на които се смееха само той и неколцина други, които явно го разбираха. Това че по-голяма част от пътуващите нищо не схващаха, заради езиковата бариера, изобщо не го впечатляваше и потокът от думи не стихваше.
От разказаното по пътя от Милан, допълнено със самостоятелно събиране на информация от интернет разбрах за:
“Малкия Йерусалим на Европа”
Сараево често е наричан “Малкия Йерусалим на Европа”. Градът някога е бил много космополитен. В хармония са съществували в един и същи квартал католическа катедрала, православен храм, джамия и синагога. Сградите ги има и днес, но хармонията между различните религии е нарушена.
Спомен от Зимната олимпиада през 1984 г.
Трамваят в Сараево
Трамваят като превоз в Сараево съществува много отдавна. Първата релсова линия е открита за ползване още през 1885 г. Това е и първият трамвай в Европа. Тогава страната е била част от Австро-Унгарската империя. На първи май 1895 г. трамваят бил електрифициран. За сравнение у нас първият трамвай в България потегля на 1 януари 1901 г.;
Река Миляцка
Реката, която минава през града се казва Миляцка. Над нея има няколко моста, броя не запомних. Два от тях ще спомена.
Минахме край мост, който екскурзоводът нарече – мост на влюбените или мост на любовта. На единия бряг имало мъжка гимназия, на другия женска и младежите се срещали на моста, от там дошло името.
Другият мост е със световна слава. На него бил убит ерцхерцог Франц Фердинанд, което става повод за избухването на Първата световна война.
Старата библиотека
Сградата на Националната и университетска библиотека (http://www.nub.ba) на Босна и Херцеговина също ми направи впечатление. Като не можах да разбера Милан какво каза си прочетох после: “Националната и университетска библиотека на Босна и Херцеговина (на босненски, хърватски и сръбски: Nacionalna i univerzitetska biblioteka Bosne i Hercegovine) е националната библиотека на Босна и Херцеговина и е разположена в град Сараево. Архитект е чехът Карел Паржик (Karel Pařík), който я проектира през 1891 г., но критики от министъра Барон Бенямин Калай спират работата му по проекта. Първоначално е най-голямата и най-представителна сграда в от австро-унгарския период в Сараево и бива използвана като кметство. Библиотеката е отворена отново на 9 май 2014 г.” (bg.wikipedia)
Търговската улица
Търговската улица беше разделена на ориенталска и европейска част. В първата част минахме покрай магазинчета с локуми, много медни изделия, джезвета, шалове и ризи типични за жените. Имаше симпатично кафене с ниски столчета и маси, на масите малки стъклени чаши. Сградите бяха в сравнение с европейската част по-ниски. Пъстро място, на което за мое съжаление на можахме да поспрем.
Джамия, католическа катедрала и православен храм
- Беговата джамия
При самата чаршия имаше и джамия в двора на която влязохме. Гази Хюсрев бей джамия или само Беговата джамия (на бошняшки: Gazi Husrev-begova džamija) e построена е през 1530 г. (bg.wikipedia)
- Катедралата “Пресвето Сърце Исусово”
В европейската част на същата пешеходна улица сградите смениха стила си. На мен ми напомниха за Русе, защото не отдавна го посетихме. Изненадах се защото Милан каза, че наричали тази част на центъра “малката Виена”, а нали така казват и на Русе.
В тази част на едно площадче спряхме пред внушителната сграда на католически храм. Катедралата “Пресвето Сърце Исусово” е строена от 25 Август 1884 г. до 9 Ноември 1887 г. Стилът на сградата е готически. Вътре не влязохме, защото нямаше време 🙂 (wikipedia)
- Храмът “Рождество Богородично”
По-нататък местният гид ни събра пред Сръбската православна църква, която също беше висока, стройна и будеща респект сграда.
Храмът “Рождество Богородично” e най-голямата православна църква в Босна и Херцеговина. Строена е между 1863 г. и 1868 г.
В рамките на около 10-15 минути преминахме през джамия, католическа катедрала и православна църква. На трите места имаше кратки беседи, които аз вече не слушах, за да мога да си поснимам.
Имахме още две спирания след това: до едни археологически разкопки и до моста с музея посветен на покушението на Фердинанд.
Теслихан – стар каменен хан
По-късно Влади ми помогна да намерим на гугъл картата каменните развалини. Прочетох и разбрах, че това са останките на Теслихан, каменна гостоприемница (хан), която е била построена в периода между 1540 г. и 1543 г. от османския губернатор Гази Хусрев Бей. Теслихан била една от трите стрноприемнци в Сараево, която приютявала и пътници, и коне. Тя била голяма подобна на крепост структура, която можела да подслони цял керван с всичките коне и стока. До древната страноприемница днес гости посреща модерната сграда на хотел Европа.
Мостът на покушението на Фердинанд
Започна да пръска. Хората от нашата група се свиха под козирката на музея в близост до моста, за който споменах по-горе в статията. Милан каза, че в музея са запазени различни материали свързани с покушението на Фердинанд. Не слушах дълго, отидох да правя снимки от другата страна на сградата.
Краят на пешеходната обиколка
Заваля по-сериозно и се стъмни. Лампите на уличното осветление се включиха и заиграха с дъждовните капки. Витрините и прозорците на различни здания също засияха. Беше красиво, но с трамвай пътят от центъра до хотела щеше да е 40 минути. Решихме да се приберем с рейса и да почиваме.
Още за пътуването до Босна и Херцеговина:
“Екскурзия до Босненските пирамиди и още малко – Ден 1 – Дървен град”
“Босненските пирамиди – пирамиди ли са? Не са ли? Ден 2 – пирамида на Слънцето”
