Пътувания и разходки

Екскурзия до Босненските пирамиди и още малко – Ден 1 – Дървен град

Снимане от тъмно – до тъмно

София – Сараево: около 650км с автобус и 12 часа път с чакането по границите.

За екскурзията до Босненските пирамиди, трябваше да сме в 6:00 на Централна гара.

Проверихме градския транспорт и в 5 без 5 бяхме на спирката, чакащи първия автобус за деня. Беше тъмно, но на спирката вече имаше хора. Поиграх си малко с режимите за снимане на тъмно и автобусът дойде.

Точно в 6:00 потеглихме от Централна гара.

Пътят мина бавно. На сръбската граница чакахме около 40 минути, някой каза, че това дори било бързо.

Пейзажът по пътя

В Сърбия пейзажът беше красив. Хората си работят земята и там, където се ширваха равнинни части, се редуваха карета от тъкмо поникнали посеви и все още черна разорана земя. Сезонът сега е с най-хубавото зелено. Любувах се на неизброимите нюанси на този цвят…и снимах. Упражнявах режима за снимане от движение, но с качеството на снимките не сполучих.

Като навлязохме в западна Сърбия релефът се смени с планински. Мушкахме се под тунели и следвахме пътя, който се вие между величествени хълмове. Интересни ми бяха някои тунели, на които стените откъм реката бяха изрязани като арки и от там влизаше дневна светлина и късчета гледки.

Първата забележителност, която щяхме да посетим беше Дървеният град, построен в местността Мокра гора. Дървеният град е проект изпълнен по инициатива и с финансовата подкрепа на режисьора Емир Кустурица.

Природата на това място беше прекрасна. Хълм след хълм се наредили и надничат един през друг към теб. Тук-там къщи се гушат сред цъфнали дръвчета и парченца обработена земя. Просторно, светло, свободно.

Дървен град – град с входна такса

Самият Дървен град е туристическа атракция. Атракция може да е, но на мен не ми остави някакво особено чувство. Хубави дървени къщички, хубави дървени пътечки, оградки…и хора, които се мотаят нагоре-надолу из дървените улички и снимат. И аз снимах, за да се упражнявам. Но трудно се снима препускайки. Уж имахме фотопауза, ама тя влизаше в рамките на един час – разглеждане и обяд. Оказа се трудна задача съчетанието и на двете. Комично се получи една хабка хлебец и докато преглъщам фокусирам нещо наоколо. Нито яденето като ядене, нито снимането като снимане. 🙂

На мини площадче при главната дървена улица, близо до входа на този дървен град, е изграден дървена църква. Наречена е на Свети Сава, сърбите много го почитали, прочетох после. На същото площадче, до църквата е паркирана една лъскава черна волга, от онези по-старите. По диаогнал пък са спрели под една цъфнала овошка трабант.

С усещане за декори на филм

Дървен град – любопитен проект, вложен е замисъл, улиците имаха имена и на някои от стените на къщите портрети на личности, на които Кустурица се възхищавал: запомних Бранислав Нушич, Марадона,… другите забравих.

Като цяло обаче дървеният град нямаше истинска душа като на местата, които историята и човешкото присъствие са заредили с магически дух. Селището, добре подредено, ми се стори като декор за филм. Или като нова мебел, която все още не заживяла в симбиоза с останалите неща в стаята. Външно – интересно място, но без вътршен пълнеж, който да ме накара да запомня и да искам да видя отново.

След потеглянето оттам в автобуса ни четоха информация как Емир Костурица бил идвал да снима някакъв филм в местността. Влюбил се в нея и решил да построи своя град, за да оживи района. Споменаха ни и за теснолинейка (Шарганска осмица) , която преминава край Мокра гора. Представям си, че е изключително приятно да се движиш с нея в тази живописна местност.

След Дървения град постояхме на границата с Босна и Херцеговина около час и малко.

По пътя с река Дрина

След границата пътят продължи да се вие следвайки дефилето на река Дрина, “гранична река между Босна и Херцеговина и Сърбия. Дължината ѝ е 329 км” (bg.wekepedia), цвета – красив тюркоаз. Минахме край Вишеград, където Кустурица, пак е оставил следа с изграждането на Андричград или познат още като Камен град. Него посетихме последния ден.

В Сараево влязохме по светло, но докато стигнем хотела, който се оказа на другия край на града, се стъмни.

Още за пътуването до Босна и Херцеговина:

“Босненските пирамиди – пирамиди ли са? Не са ли? Ден 2 – пирамида на Слънцето”

“Обиколка на Сараево с местен екскурзовод – Ден 2 – продължение”

“Да ти върви по вода – Мостар, Меджугорие, Текето при извора на Буна и Вишеград – ден 3 и 4 от пътуването”

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.