Кой разказва приказки? Всички разказват приказки: ветровете, звездите, цветята, насекомите, потоците, самият живот…хората.

За ветровете и ветрените приказки

Спирали ли сте някога да гледате как ветровете, се надбягват с облак в небето?
Виждали ли сте ги, как се провират през клоните на дървета?
Забелязали ли сте, как полюшват леко житните класове?
Наблюдавали ли сте как завихрят и повдигат есенните листа от земята?
Слушали ли сте ги, как свирят в процепите на прозорците и старите комини?
Тези ветрове разказват приказки – прелетни приказки?

Ветрените истории са смели, свободни, пълни с приключения…Те са обаче кратки приказки. Ветровете са си ветрове и не се задържат дълго на едно място, затова понякога започват да разказват, но не завършват историята. Оставят я без край. Какво се случва с нея? Тя бива доразказана.

Когато някоя приказка остане без финал я поемат звездите.

За звездите и звездните приказки

Звездите, които танцуват в космоса виждат всичко. Блещукат в небето над планетите и наблюдават. Радват се и на своите, и на чуждите приказки.

Звездите над нашата Земя разказват красиво. Историите им са светли, носят радост и надежда.

Когато звездите срещнат някоя от ветрените недоразказани приказки, прибират я при себе си. Доизмислят я и й създават финал. Звездните приказки винаги са с щастлив край.

За прелетните приказки

Прелетните приказки са всички истории, които летят свободни в пространството. Те още не са чути от хората и още не са записани в книги.

Някои прелетни приказки са кратки. Тях са ги измислили ветровете.  Други приказки – звездните например, са по-дълги и винаги с щастлив край.

Има прелетни приказки, които са звънки, те са разказани от птиците и потоците. Срещат се и истории – много пъстри, като дъгата, те са измислени през пролетта от цветята и пеперудите.

За хората, които срещат прелетните приказки

Човекът също разказва приказки.

Прелетните приказки, понякога кацат близо до хората и се оставят да бъдат записани в сърцата и в умовете им.
Като усети човек, кацнала до него прелетна приказка, той я прерисува. Някои я прерисуват с думи, други с мелодии, трети с цветове и форми.

Така са раждат приказките на хората.

Хора, които чуват прелетните приказки.

Какви са хората, които успяват да чуят прелетните приказки?

Те са шарени хора, душите им са пъстри. Сърцата им са широки, умовете богати.  Там, където мнозина казват: “не може”, “няма как”, “откажи се” – те построяват пътека и преминават.

Как става човек шарен? Шарени стават хората, когато си разрешат да слушат и да виждат наоколо. Понякога сами не си позволяваме, защото не винаги разбираме, това което видим и чуем. Затваряме си очите, запушваме си ушите…Така пропускаме прелетните приказки.

Всички хора, могат да бъдат шарени, като се научат да слушат и гледат. Като се научиш да слушаш добре, ще започнеш и да разказваш добре.

Ако ти тече гладко историята, която разправяш, значи си се научил да чуваш. Всеки може да бъде разказвач на приказки.

Приказка за приказките – прелетните приказки около нас
Tagged on:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *