Пристрастяване към мрежата – болест на съвремието. Условия за лечение – повече самодисциплина

Болест на съвремието

Статията пиша и публикувам, защото знам, че не съм единствената прихванала тази болест на съвремието – пристрастеност към компютър, интернет, социални мрежи и там подобни.

Направих си профил в instagram. Влязох и почти се удавих в океан от хора и снимки. Това ме наведе на следната мисъл.

Мауна – адаптация на практика в съвременния свят

В йога се говори за практикуване на мауна. Време, в което запазваш мълчание.

В съвременния свят на социални мрежи обаче, мауната ще намери нов контекст. Мауна ще е: да вземеш решение за един ден, дори и да имаш достъп, дори и да имаш време, да не “разцъкваш” фейс-а или инстаграм, или друго.

От скоро си сложих мобилен интернет на телефона – нещо, което отдавна отлагах съзнателно. Не исках да имам постоянен достъп до мрежата, защото се опасявах, че това ще ме накара да цъкам още повече. Къде ми е волята, ще каже някой, ами няма я! 🙂

Преди като пътувах в автобус четях kindle-а или зяпах през прозореца. Сега и аз – още едно зомби, гледам екрана на телефона, като че там има нещо неотложно.

Даже като вървя, по пет пъти вадя “умника” и проверявам някоя страничка.

Да, не е на добро това.

Позитивното е, че преди успявах да практикувам мауна, като част от садханата (лична практика). Имам надежда, че и сега ще успея.

Умереност!

Човек да си има режим на влизане в социални мрежи и там подобни заигравки е важно.

Тези ограничения са здравословни не само за децата. Родителите едвам успяват да ги контролират, но по-големият проблем е, че няма кой да наложи дисциплина и на самите родители. 🙂

А нали казват примерът е най-важен. Какъв прекрасен пример даваме възрастните: има-няма защо отваряме я някой браузер, я някое приложенийце.

Телефонът все ни е в ръката, като цигарата в ръката на пушач.

Мерки за безопасно използване на социалните мрежи, мобилните приложения и др.

Мерки, които ми се струват полезни. Дали ще успея да ги следвам, ще стане ясно по-късно.

• Да направя ограничителен график за плуване в мрежата. То няма лошо човек да се плацика в басейна, ама трябва и да се излиза от водата.
• Вече си държа на масичката до леглото тефтер. В случай, че ми дойде муза да напиша нещо, да имам готовност да реагирам. Да не използвам музата като оправдание да отворя компа или телефона.
• Да си сложа ръчния часовник да поглеждам часа сутрин. Първата ми среща за деня да е с него, а не с телефона.
• Преди да отворя компа, да си имам списък с конкретни задачи, иначе се получава едно безкрайно шляене из пространството на интернет.
• Да си имам вечерен час. 🙂 Установих, че компютърното време тече по различен начин и без да усетя е станало един посред нощ.
• Когато ходя на гости, да не си вадя телефона, освен, ако някой не ми звънне.
• Пожелавам си успех, ще споделя резултата!