Размисли от деня

Да обуздаеш думите с търпение – важи и за много други неща в живота

“А думите, които хората казваха, бяха само сенки на истинските неща. Но някои неща, бяха твърде големи, за да бъдат заловени в капана на думите и думите бяха твърде могъщи, за да бъдат покорени, чрез писането.”

“Еманципирана магия” Тери Пратчет

Преди няколко дни Влади ми разказа прекрасна история за обуздаването на ума.

Умът бил като стадо диви мустанги, които никой не можел да укроти и подчини на волята си. Те били буйни и силни и всички опити на хората, да ги опитомят се проваляли.

Защо споменавам тази приказка? За да я преразкажа в различен контекст.

Напоследък пиша малко повече и наблюдавам някои логически връзки свързани с процеса.

Споделих мисъл на Тери Пратчет в началото на статията. Към настоящия момент, тя резонира силно с моята опитност с думите.

За някои неща с думи не може да се разкаже

Думите не могат да облекат истинските неща, те могат да са само “сенки” на реалността.

Екзюпери също казва: “Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите!”

Големите идеи свързани с: духа, вселената, целта на живота – себереализацията; концепциите за реалност и илюзия – всички са написани с притчи, символика. Иноразказани са, защото не е лесно да се обяснят.

В тези текстове разбираш, че думите дават само полупрозрачен силует на истинската форма.

Мъдрите хора казват: “За някои неща с думи не може да се разкаже.”

Магическият заряд на думите

В същото време думите сами по себе си имат магически заряд, сякаш са живи.

С настойчива опърничевост, понякога отказват да бъдат подредени в изречение. Като опиташ да ги пребориш за своите цели, те започват да бягат или застават тромаво и объркано една след друга.

Към тези живи неспокойни думи трябва да се подходи търпеливо.

В приказката, която споменах, че чух от Влади, единственият герой, който успял да опитоми дивите мустанги, действал точно така – с търпение.

За известен период от време ги оставил да ходят, накъдето пожелаят. Той просто ги следвал, бил около тях.

След това започнал да ги докосва внимателно и после ги оставял пак, да правят каквото си поискат.

Чак след година ги оседлал.

Опитомяване на думите

С думите наблюдавам подобен процес.

Чакам ги сами да дойдат и да се наредят. Тогава са най-красиви и пренасят смисъла разбираемо.

В началото думите са наоколо: в неща, които прочитам и чувам. Следвам тези думи, но още незнам защо са се появили, защо се повтарят и присъстват по едно и също време близо до мен.

След това “докосвам” думите, подавам ги на съзнанието си. То ги сравнява, осмисля.

За тази статия провокация беше думата “tame” (покорявам, подчинявам на волята си, опитомявам). Тя се появи в разказаното от Влади и ден по-късно в книгата “Еманципирана магия”, която сега чета.

Една сутрин, като се събудих, думата проблесна в съзнанието ми – носеше послание. Беше се приближила до мен и ми позволи да я докосна.

Сега стои подредена в редовете на тази статия.

Открих, че думите не трябва да се насилват, а да се чакат търпеливо, тогава идват. Това важи и за много други неща с буйна природа.

А винаги ще има и преживявания, за които дори магията на думите няма да е достатъчна! Тези неща ще трябва просто да чувстваме.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.