Размисли от деня

Слънчев февруари – почти поетично

Когато февруари се усмихне

Съботен февруари. Зимата губи битката за деня. Пролетта разпръсква светлина от синьо в небето. Въздухът е мек, топъл.

Разполагаш с цял половин час. Не бързаш за никъде. Седиш на свободна слънчева пейка. Прижмал, усмихнат, потопен напълно в сега и тук. Усещаш топлите лъчи по лицето си. Край теб насядали хора, припичат се и те.

Птичета пеят от близките дървета.

В далечината автомобилите се чуват, не пречат.

Дълбока безметежност. Спокойствие, което блика отвътре. Наслаждаваш се. Благодариш.

В ръцете си държиш топла, ароматна гъбена супа. Отпиваш от нея. Сетивата са приятно опиянени. Колко малко ти трябва, когато си там, където трябва да си и си даваш време да бъдеш.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.