Приказки

Суета – колко много искаме всички да си покажем перата

Прастара традиция, за която не помнели нищо

Събрали се различни птици на остров непознат за хората. Късче земя, което не е отбелязано на никоя карта.

Долетели пернати от различни места по света. Целта на срещата, вече от близо век, не била ясна и за тях самите. Всяка година те долитали на острова, подтиквани от някаква прастара традиция, за която не помнели нищо.

Пристигали всякакви птици: с черни лъскави пера, с пъстроцветни, снежнобели, сиви. Едни умеели да пеят, други били много интелигентни…

Всяка птица поотделно имала свои впечатляващи качества.

Като не знаели каква е целта на срещата, темите на хвъркатите се завъртали около това: кой къде е бил, какво е видял, какво има, как изглежда и т.н.

Единственото затруднение

Единственото затруднение било, че всички разговаряли едновременно.

Някои птичета пеели красиво, но тяхната песен потъвала безпомощно в цялата врява.

Крясъците на папагалите били толкова силни, колкото ярките цветове на перата им, но и те успявали да привлекат вниманието съвсем за кратко.

Враните безуспешно опитвали да разкажат за свое ново изобретение…

Пороен дъжд

Един пухкав бял облак, преминавайки над острова се заслушал. От шума го заболели ушите и главата и се разплакал.

Над острова се излял такъв пороен дъжд, че за няколко минути всички пернати замлъкнали. Чувала се само монотонната мелодия на пороя. Тя запълнила цялото пространство между късчето земя и небето.

Всички слушали единствено нея.

Като преминал дъждът, на небето нямало и помен от белия пътешественик – облака.

Островът отново се препълнил с врява

Първи сред възцарилата се тишина запели славеят, сладкопойната чучулига и някои други изтъкнати музиканти.

Тяхната музика пленявала слушателите…, но скоро те не били много.

След известно време, папагалите се показали и започнали да перят крилете си, като викали с все сила: “Вижте ни, вижте ни, колко сме цветни!”

Една мъдра сова, противно на навиците си през деня да стои притихнала, въртяла глава във всички посоки и се опитвала да обяснява: “Знаете ли колко е красива луната, тя е магическа…”

Няколко пауна се перчели с внушителните си опашки. Понеже и на тях никой не им обръщал внимание, произвеждали пронизителни крясъци: “Слепи ли сте…, глупави ли сте…, не ни цените…”

Островът отново се препълнил с врява.

Слънцето наблюдавало отгоре. Смеело се на птичата суета, но не се намесвало, защото знаело, че тези срещи траят само три дни.

След това всяка птица се връщала там, където стояла най-добре и хармонично обитавала обкръжаващата я среда.

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.