Когато започнах да пиша тази статия, бях ядосана от ситуация, която ме провокира да видя колко силно сме впримчени в света на “свободния пазар на илюзии”.

Докато пишех, много пъти изтривах, защото постепенно гневът утихваше, смени се с тъга, след това състрадание и надежда.

Всичко търсим навън

Търсим щастието, знанието, мира, смисъла навън. Искаме да променяме външния свят. Вътрешният, оставяме да се развива по между другото. Търсим външните жестове, външните форми,…а не един и двама, умни хора, които историята помни, са ни провокирали с твърдения, че има и вътрешни изрази. Нали се сещате неща от сорта “най-хубавото се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите” Екзюпери…

В нашето търсене, не намираме нищо, защото, търсим на грешното място.

Много сме жадни и изморени. Дълго вървим в пустинята на външните сетива. Може би, затова така лесно ставаме жертва на миражи.

Илюзиите на пустинята

Миражи са: опаковките, “дрехите, по които ни посрещат”, формите които продават.

Всичко се опакова в лъскави хартии, кутии и думи. Дори и идеи безценни като стойност, не могат да достигнат до нас, ако не ги поставят в подходящ костюм, прическа, грим.

Жаждата за “мир по земята”

Много техники, стратегии за преодоляване на външни конфликти, за работа в екип и т.н., са провокирани от жаждата за мирно общуване. Но и те според мен са миражи, са временни решения, които не водят до никъде.

В една книга прочетох мисъл, която силно ме впечатли и харесах: “За да се постигне външен мир, всеки трябва да работи за преодоляване на вътрешното напрежение и конфликти.”

Как да повярвам в себе си

За да придобие увереност, човек търси дрехи, дипломи, сертификати, вещи, одобрението на другите. А ако само успее да се свърже истински със себе си, нищо дуго няма да му е нужно.

Ние се свързаваме със себе си, през ума, през очите на другите, през изискванията на обществото, през тялото, което остарява…

Как да стигнем до себе си истински? – такива неща е добре да се изучават.

Уморени сме, защото не пием от извора на душата си

Търсим и следваме външното, защото не познаваме вътрешното.

Така както, някога хората са вярвали, че Земята е плоска, сега вярват, че това, което ни дават сетивата е всичко. Това всичко не ни е достатъчно, нали казват, че колкото и да пиеш солена вода и цялото море да изпиеш, ще останеш жаден. Водата на душата е сладка, нея трябва да търсим.

Тази статия е моят опит да облека в лъскава опакова, идеята, че вътрешното е оазисът, където наистина ще утолим жаждата си!

Ако сте “жадни” – вземете чаша “От извора на душата”, утолява жаждата на всеки…
Tagged on:         

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *