Песен, от която ти става пролетно на сърцето

Неделя сутрин. Чакам маршрутка. На изток небето е охра. Цвят, който в замръзналия въздух дава топло чувство. Птиците пеят, през зимен ден това е впечатляващо. Чуват се ясно, защото кварталът е притихнал, сгушен в леденото утро. От тези песни ми става пролетно в сърцето.

Изкушавам се и затварям очи, за кратко, да не забележи някой моето гмурване, в пространството на звуците. Слушам птиците и  мислено им благодаря, че споделят с нас, тази своя нежност безвъзмездно, безрезервно.

Много рядко преминават коли, не са шумни. Минават по замръзналия път със звук, за който не намирам дума. Заслушайте се в някое зимно утро и ще го разпознаете, когато е тихо. Един дрезгав, шумолящ, ненатрапчив, глъхнещ…още с цяла редица от думи няма да успея да го опиша, но е приятен. Хармонира с птичите песни, двата звука стават магичен акорд.

В тази композиция се вплита и трети – някой тича, бърза в утрото, но стъпва леко и ритмично.

Звуците се повтарят: птиците, колите по пътя, стъпките… Леките стъпки заглъхват. За секунди съм потопена в тихата мелодия на зимното утро, пълна със спокойствие, простота и завършеност.

 

Мелодията на едно неделно януарско утро – пълна със спокойствие, простота и завършеност
Tagged on:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *