“Всички деца са артисти. Проблемът е как да останат такива, когато пораснат.” Пабло Пикасо

 

Има много статии – “На какво да научим децата си?” По-рядко се срещат – “Какво да научим от децата си?”

Аз ще разкажа повече по втората тема.

Колко пъти сядам да напиша, за тях – децата, не моите, (още не съм си родила), а всичките, които срещам навсякъде. Подреждам думи, но не побирам чувството.

Свободно съществуване

Представата ми за децата не е романтична. Не съм ги поставила на пиедестал. Не смятам, че те са съвършени, а възрастните не са. Но съм убедена, че те са свободни, а ние вече не.

Те говорят свободно, казват, че са ти сърдити, “вече не си ми прятел, защото…”, после прощават и отново са заедно. Ние премълчаваме, преглъщаме обиди, възмущение и просто се отдалечаваме.

Те плачат шумно и викат, смеят се често и звънко. Ние хлипаме тихо, самотно, засрамени, смеем се рядко с глас.

В по-ранна възраст, те знаят понятията вчера и утре, но най-много обитават сега. Ние знаем понятието сега, но живеем във вчера и утре.

Имитират своето близко възрастно обкръжение, но като криви огледала, които будят смях у нас. На тях ли се смеем? Не, смеем се на себе си, като се виждаме в тях 🙂 .

Малките казват груби думи, но открито и знаеш, че понякога това е израз на моментна емоция, порасналите, в ласкателства, крием скрита ненавист.

Затова по-лесно говоря с тях, по-прозрачно е в тяхната компания.

Децата в ролята на учител и изкусен знахар

Възприемам децата като важен учител, който ни насочва към преговор. Преговор на знание и можене, което сме притежавали някога. Учат ме на леко свободно общуване, безрезервно изразяване на действителни чувства или комични преструвки, зад които пак прозира истинското.

Усещам ги и като лечител, който помага за справяне с всякакви самозаблуди и хвърчене във време, което не съществува

Те лекуват, без да го знаят. Пространството, което споделят с нас е Сега и Тук умът си почива. Ако за кратко изберем да присъстваме в тяхното време и забравим за своето, ще се върнем към свободата на детството. В резултат, неизбежно ще увеличим порциите смях; ще изплуваме за малко от собствените си проблеми и ще харесаме себе си повече.

Има ли ние на какво да научим децата?

Единственото, което истински ще научат децата от нас е това, което изразяваме със своето присъствие.

Вместо финал ще споделя цитати, отнасящи се към това, как да учим децата.

Екхарт Толе, казва “Но кой си ти, винаги е по-значимо учение и трансформираща сила за света, отколкото това, което казваш и дори по-есенциално, от това, което правиш”

„Примерът, не е основното нещо, което повлиява другите. Той е единственото“

Алберт Швайцер

Ролята на децата в света на възрастните и възрастните във времето и прострaнството на децата – преговор на тема свобода
Tagged on:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *