Харесвам думи, които носят ясни послания.

Възлите са трудни за разплитане

Има думи, които поотделно са красиви, но когато се струпат в объркано множество приличат на възли. Възлите са трудни за разплитане. Четеш “думите-възли” по три, по четири пъти, но се губиш в техния смисъл.

Има словесни композиции, които са изящни, елегантни, но не казват нищо, а други са премерени, простички, чисти и ти казват много.

Думи, които рисуват реалистични пейзажи, не абстракции

Обичам, когато думите са сърдечни; родени са от сърцето и са се изразили директно; нямали са време да пораснат в компанията на самовлюбеното, показното его. Егото ги прави сложни, претруфени, излишно наконтени.

Любими са ми думите, които рисуват реалистични пейзажи, тези които създават неясни абстракции ме изморяват и ги подминавам.

Възхищавам се на думи, които имат силата да разсмиват, да вдъхновяват, да мотивират и променят.

Искам моите думи да бъдат…

Искам моите думи да бъдат универсални. Да не правят възли, да не рисуват зелена точка на жълт фон и хората да се почесват по брадите многозначително, без изобщо да разбират точката. :-).

Важно ми е думите да са достъпни и в разбираема последователност.

Затова е нужно време и критичен добронамерен редактор. Тези редактори са истински съкровища. Редактори са: самонаблюдението; коментарите на хора, които са прочели и разбрали думите ти; близките приятели, които ти посочват какво да подобриш, но в същото време демонстрират, че вярват в твоите усилия.

Вярвам, че начинът, по който изричаме думите променя, отношението ни към живота, света, хората.

Лирично посвещение на думите, които ценя, харесвам и наричам любими
Tagged on:

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *