Това е продължение на част 1 по темата: какво е да пътуваш в маршрутка – за нейния колорит от лица, и ситуации предизвикващи размисъл.

Големите чанти

Големите чанти също са един интересен атрибут в маршрутката, особено когато притежателят им, на всяка цена, иска да те направи съпричастен в носенето или подпирането им.

Време за една лека дрямка

Има и една група, която тихо подремва в маршрутката. Като ги видиш и започваш да се чудиш: какъв ли е стилът им на живот; защо са толкова изморени; къде ли са били, та изобщо не са се наспали; дали няма да си пропуснат спирката; може ли в някой момент да сведат удобно глава на рамото ти; ще е вежливо ли да ги събудиш, за да слезнеш и как да го направиш с “извинете” или леко, внимателно да ги потупаш по ръката.

Пространствени разширявания

Пространството на маршрутката е ограничено през деня, но това не важи в сутрешните и вечерните часове. В тези времеви отрязъци, превозното средство придобива магически сили. Като вълшебните палатки в “Хари Потър”, вътрешното пространство озадачаващо побира неимоверно повече хора, от колкото отвън изглежда, че е възможно.

Тайните агенти с кодови имена

Шофьорите на маршрутката са една неделима част от нейния колорит. Ако пътувате с такава, няма как да не сте забелязали своеобразните прякори, с които те се наричат един друг. Като едни истински тайни агенти, никога не разкриват истински имена. Използват само кодови – някои са толкова оригинални, че извикват усмивка на лицето ти.

На първо място разделям шофьорите на два вида: тези, които поздравяват, когато им кажеш: “Добър ден” и “Довиждане” и другите, които не те чуват и в двата случая.

Понеже при нас маршрутките си имат един повтраящ се контингент от превозвачи, лицата и привичките им стават познати. Има такива, които с години съм опитвала да провокирам с “Добър ден”, но без резултат.

Понякога в маршрутките се качват един особен род “птици”, които със своята причудливост, успяват на пробият това нямо мълчание. Как? С най-искрено наивни въпроси, къде да слязат и увереност, че заслужават да им се обърне внимание; с гръмки коментари за нещата от околната среда: задръстването, лошо спрелите коли, вратата на превозното средство, която не се затваря от първия път и т.н.

На тези хора им се възхищавам. Тяхната непринуденост в общуването премахва всякакви бариери. 🙂

Другите шофьори са винаги усмихнати и любезни. На слизане като им кажеш “Благодаря” или “Приятен ден”, най-сърдечно им пожелаваш денят им да е прекрасен.

Място за себе наблюдение – “кой съм аз” в маршрутката

Маршрутката освен място за впечатления, може да е място и за себенаблюдение.

Как реагирам? Как ми влияят различните хора и провокиращи ситуации?

Но колкото и да е шарено пътуването в една маршрутка, когато имам възможност, предпочитам да вървя пеша. 🙂 🙂 🙂

 

Колоритът на пътуването в маршрутка (част 2)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *