Размисли от деня

Растенията какво знаем и какво не знаем за тях – как да общуваме с техния свят

Ритуал на уважение

В документалния филм “Аюрведа: Изкуството на съществуване” в един от кадрите, лечител изпълнява кратка церемония, с която иска позволение от и изразява благодарност към растението преди да го откъсне за своите лечебни цели. Такъв жест прави впечатление! 🙂

Пак в Индия ни показаха как да практикуваме пуджа на дърво. Пуджата е ритуално изразяване на почитание, уважение към даден обект. Всеки беше помолен да си избере едно растение в градината и ежедневно да го посещава. Поднасяхме на дървото светлинка (дийпак), вода и инсенс (ароматна пръчица). Освен да го поливаме, трябваше да отделяме време да се свързваме с растението. За това свързване не ни дадоха никакви конкретни инструкции. Можехме мислено да му говорим или да медитираме в близост до него и т.н. Практикувахме свързването, всеки както го усеща.

Аз си избрах едно малко растение, което имаше леко болнав вид. Амбициозно си представих как, като някоя Дорктор Куин лечителката за растения, ще му подобря състоянието. Не помня какво съм си мислила или как съм общувала с растението, но то милото увехна. От страх да не уморя и друго спрях практиката.

🙂 🙂 🙂

Опитност с една бегония

Един малко смешен, малко тъжен, но и поучителен случай, беше отглеждането на една саксийна бегония с много красиви листа. След този случай промених разбирането си за нуждите на растенията.

Тези от вас, които гледат цветя знаят, че бегонията не трябва да се преполива. Аз не знаех. Получих я за подарък и всеки ден много й се радвах и всеки ден я поливах. Когато листенцата й започнаха да се умърлушват, продължих още по-усърдно да я поливам. Не бях попитала никой как се гледа бегония. Не ми беше хрумнало, че растение може да се преполее. Всеки ден отивах при бегонията и се чудех, защо не й е добре. Усмихвах й се, пожелавах й да оздравее и подължавах да я поливам. Бегонията изгни.

По-късно като споделих нейния случай с познати, те ми казаха как се гледат бегонии. Разбрах, че с прекомерната си грижа, основана на невежество, съм постигнала тези фатални за растението резултати. Понякога правим така и с хората, но това е друга тема.

Сега отгледжам растения и някои стават големи и се развиват, други изсъхват, но вече знам, че само емоционално свързване не е достатъчно. Добре е да се знае и малко за специфичните нужди на растенията.

В следващата статия (част 3), има линк с албум дървета от места, които нямам против да посетя 😉

Администратор и автор на съдържанието в блога "Палитра на ежедневното"

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.