Уверена, че този път няма как да не се получи си принтирах рецептата, закачих я на хладилника и подхванах приготовянето. Предната вечер направих ваниловите кейкчета по различна рецепта от първия опит. Използвах ей тази. Продукти: 213 гр брашно200 гр кристална захар (аз използвам кафява)1/4 ч.л. сода1/2 ч.л. бакпулвермалка щипка сол170 гр безсолно масло (на стайна темепература)три белтъка (яйцата да са на стайна темепература)ванилия 120 мл прясно мляко (хладко)120 мл заквасена сметана Сладко масло, вместо маслен крем В съботната сутрин с голям ентусиазъм подхванах и италианския маслен крем. Подготвих продуктите, премерих ги. Смесих ги следвайки стъпка по стъпка инструкциите в рецептата. Стигнах до последната стъпка. Точно на финала, когато трябваше хубаво…

Приключение стана това моето. Незнам дали всеки така учи, но при мен процесът често следва формулата: проба-грешка-ахааа, такава ли била работата! 😃 Украсата с пош Не бях украсявала с пош. Логично си представих как се прави. Логиката, обаче ме подведе и препълних първия път торбичката догоре с крем. 😁 Нормално като стиснах поша да правя вълнички, кремът започна да излиза и отгоре и стана голямо маслено бедствие. По-късно, пак “следварително”, гледах в youtube клипчета как всъщност се правят нещата. Така че, за друг път пак да си знам, повече четене и запознаване с непознатите неща в кулинарните дерби помага! Не е нужно човек сам да открива топлата вода. Накрайници, адаптери,…